Посещението в Гераница не беше планувано, но пък за сметка на това получихме невероятно преживяване. Наш познат се похвали, че е бил там. Въодушевено разказваше колко красота има наоколо, колко вкусна е храната, колко са гостоприемни стопаните. Разказваше ли разказваше, а ние с Жоро/мъжа ми/ го гледахме в унес. Показа ни клип, който беше заснел от посещението си там. В мен започна да се заражда луда идея, заради която имаше опасност да си изкарам скандала, но все пак нещо ме човъркаше отвътре.
Прибрахме се и вечерта „сервирах“ на домашните какво ми е хрумнало. Само да отбележа, че бяхме планували да ходим на Велинград като лятна почивка на планина. Но, влечението ми към дивата природата си каза думата. Обожавам тихите и спокойни места, където можеш да се насладиш на природата, да вкусиш от домашно приготвените ястия. Явно бях започнала да мечтая на глас, когато гласът на Жоро ме събуди от транса.
– Добре де, отиваме в Гераница.
Броях дните до отпуската. До такава степен това място ми беше влезло в главата, че започнах да го сънувам. Колкото повече гледах клипа на Кирил Желев – Чиро/нашият познат/, толкова по-ясно си представях Гераница.
Дойде дългоочакваният ден. Тръгнахме призори от София, защото пътят е доста. А искахме да хванем колкото е възможно повече от деня. Когато зададохме маршрут София – Гераница, излезе, че трябва да минем за по-кратко през Гърция. Ориентирахме се от Google maps как да стигнем до Горна Арда.
Стигнахме до селото. Сега вече чуденката беше голяма. Ами сега, накъде? Но, звъннахме по телефона и домакините ни упътиха как да стигнем до комплекса. От центъра на селото хванахме черен път. Пътувахме около 1,5 км и стигнахме до рая.
За съжаление нямам снимка на разклона, затова сложих тази, която е правена от собствениците.
Дървените къщи….
Обикновено добре си служа с думите, но този път останах напълно безмълвна. Да, бях гледала клипа многократно, но това което видях просто не може да се опише. Може да се усети. Не случайно казват, че в Родопите има странна енергия. Усещането идваше не само от разкошната природа. Като че ли къщите пазеха в себе си духа на вековните дървета. От всякъде струеше спокойствие. До едно старо дърво се беше сгушила бяла гостенка. Пухкава малка душица.