На 45 км. югозападно от гр. Видин и на 20 км. северозападно от гр. Белоградчик на река Арчар се е разположило китното село Рабиша. Село като село, но в непосредствена близост до него има два природни обекта, които несъмнено са огромен плюс за селото. Това са пещерата Магурата и Рабишкото езеро.
Преди повече от 4000 години тогавашните хора са намерили подслон в близката пещера „Магурата”, по-късно техен дом е станала местността около извора „Врелото”. Още по-късно преди около 1000 години в местността „Селище” се е намирало римско селище „Тулиша”, с канализация, която се простирала чак до столицата на даките – „Рациария” (до сегашното село Арчар) и водоснабдено от „Врелото”.
След нахлуване на турците, селото е унищожено, а жителите му са поробени. Постепенно сръбски и румънски заселници се установяват в тази местност. В памет на римското селище новото село взима окончанието, а от горчивия израз „раби – бяха” (поробени бяха) взимат началото и така се появява село Раби – ша (Рабиша).
В настоящо време селото е благоустроено. В него има условия за туризъм, има къщи за гости, които предлагат доста добри условия за целогодишни посещения. Можете да разгледате и изгодните оферти за почивка на планина, които otdihbg.com събира от много хотели и къщи за гости.
Природните феномени край село Рабиша са известни като туристически дестинации – пещерата „Магурата” и Рабишкото езеро.
То е с площ 3.25 квадратни км, диаметър 1.4 км, А дълбочината му достига 10 – 15 метра. Произхода си дължи на разместване на земни пластове, при което се оформя котловина. С течение на времето котловината се запълва с вода. То е изключителна природна аномалия с тектонски произход и до скоро смятано за карстово езеро. Рабишкото езеро почти няма водосборен басейн и е безоточно. Но то е приемник на реките Видбол и Арчар. А твърдението, че то е безоточно е меко казано учудващо. При положение, че тази вода е неподвижна и застояла, според логиката отдавна би трябвало да се превърне в миризливо блато.
Вижте още:
Белоградчишката крепост „Калето“
Мистерията на Белоградчишките скали
Да, ама не, както казва бай Петко Бочаров. Истината е, че водата на това блато е сладка, с чудесен вкус, без мирис и цвят. Направо като изворна вода. Въпреки, че дъното на Рабишкото езеро е постлано с водонепропускливи мергели. Друго чудо на езерото е, че горните му пластове са топли, слизайки по-надълбоко водите стават ледени (както описват очевидци).
Но независимо от чудатостите си Рабишкото езеро е чудесен обект за сърф, и плуване. Езерото е рай и за всякакъв вид рибари. Водите му са пълни със шаран, толстолоб, бял амур, сом. Други по-скромни обитатели на езерото са бабушка, лин(каленик), уклейка, червеноперка, слънчева риба, каракуда, костур. А баш-майсторите могат да уловят и 300 килограмов сом( честно)! Освен това езерото е незабравимо място за палаткова почивка. Нощувката край езерото Рабиша е едно страхотно преживяване. Разкошният въздух, приказната тишина, околният вдъхновяващ пейзаж, а най- вече възхитителният изгрев, или залез не могат да се опишат… Просто трябва да се преживее…
А тези туристи, които смятат за кощунство сънят край такава местност, биха могли да видят, ако имат този изключителен късмет и легендарният Раби.
Легендите за водният бик, наречен от местните хора Раби се предават от поколение на поколение, а според специалисти от природонаучният музей в София не са само легенди…
А може би силният рев, който се чува от езерото в мъгливо време се дължи на птица носеща името „Голям воден бик”. Това е нощна птица от семейство чаплови. Тя зимува в Средиземноморието. В нашите земи долита през март, а отлита през септември -октомври. Обитава блата като Рабишкото езеро. През размножителният си период мъжките издават силни звуци наподобяващо мучене на бик…
Най-разпространената легенда е, че Раби е дете на огромен змей, който е бил затрупан в една от залите (Срутището) на Магурата. След смъртта на змея Раби се преселил в езерото и оттогава хората наоколо чували страшен рев, нощем когато той излизал на лов за едри домашни животни, или да си прибере кървавия данък (най-красивата девойка от селото, която селяните му оставяли всяка година. Тука легендата продължава, че чудовището Раби се влюбил в една от тях, оженил се за нея и досега живеят в езерото.) И може би долната снимка е част от Водният бик, а може да е нещо друго…
А щом шотландците си имат своето чудовище Неси, което живее в езерото Лох Неси и е обект на международен интерес, защо ние да си нямаме наше родно чудовище Раби. В крайна сметка то си е наше, родно… От друга страна нашият Раби е и по-красив и по-благороден от Неси. Поне така си го представят някои български медии…
Но, ако посетите Рабишкото езеро, може вие да сте късметлия да видите легендарното чудовище Раби…
Автор: Ивав Иванов
ебати статията, ше получа мозъчна аневризма от глупостите. кво да разбирам, турците нахлуват и разбиват и канализацията и селото на римляните?
После сърби и румънци се заселват и в чест на поробените си наричат селото Поробени бяха —както би казал Швейк:идиотщина на квадрат.
Нема такава глупост, съжалявам че толкова късно я видях, това е 100% пример за ФАЛШИВА НОВИНА. Аз съм отраснал на това езеро, от село Рабиша си като дете всчко лято откарвах там…..