Чудовището в Рабишкото езеро

На 45 км. югозападно от гр. Видин и на  20 км. северозападно от гр.  Белоградчик на река  Арчар се е разположило китното село Рабиша. Село като село, но в непосредствена близост до него има два природни обекта, които несъмнено са огромен плюс за селото.  Това са пещерата  „Магурата”  и Рабишкото езеро.

      Преди повече от 4000 години тогавашните хора са намерили подслон в близката пещера „Магурата”, по-късно техен дом е станала местността  около извора  „Врелото”. Още по-късно преди около 1000 години в местността  „Селище” се е  намирало римско селище „Тулиша”, с канализация, която се простирала чак до столицата на даките - „Рациария” (до сегашното село Арчар) и водоснабдено от „Врелото”.

    След нахлуване на турците, селото е унищожено, а жителите му са поробени. Постепенно сръбски и румънски заселници се установяват в тази местност. В памет на римското селище  новото село взима окончанието, а от горчивия израз „раби - бяха” (поробени бяха) взимат началото и така се появява село Раби  - ша (Рабиша).

   В настоящо време селото е благоустроено. В него има условия за туризъм, има къщи за гости, които предлагат доста добри условия за целогодишни посещения.

МЕСТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ:


Booking.com

   Природните феномени край  село Рабиша  са известни като туристически дестинации – пещерата  „Магурата”  и  Рабишкото езеро.

      Да, ама не, както казва бай Петко Бочаров. Истината е, че водата на това блато е сладка, с чудесен вкус, без мирис и цвят. Направо като изворна вода. Въпреки, че дъното на Рабишкото  езеро е постлано с водонепропускливи мергели. Друго чудо на езерото е, че горните му пластове са топли,  слизайки по-надълбоко водите стават ледени (както описват очевидци).

   Но независимо от чудатостите си Рабишкото езеро е чудесен обект за сърф, и плуване. Езерото е рай и за всякакъв вид рибари. Водите му са пълни със шаран, толстолоб, бял амур, сом. Други по-скромни обитатели на езерото са бабушка, лин(каленик), уклейка, червеноперка,  слънчева риба, каракуда, костур. А баш-майсторите  могат да уловят и 300 килограмов сом( честно)! Освен това езерото е незабравимо място за палаткова почивка. Нощувката край езерото Рабиша е едно страхотно преживяване. Разкошният въздух, приказната тишина, околният вдъхновяващ пейзаж, а най- вече възхитителният изгрев, или залез   не могат да се опишат... Просто трябва да се преживее...

  А тези туристи, които смятат за кощунство сънят край такава местност, биха могли да видят, ако имат този изключителен късмет и легендарният Раби.

   Легендите за водният бик, наречен от местните хора Раби се предават от поколение на поколение, а според специалисти от природонаучният музей в София не са само легенди...

   А може би силният рев, който се чува от езерото в мъгливо време се дължи на птица носеща името „Голям воден бик”. Това е нощна птица от семейство чаплови. Тя зимува в Средиземноморието. В нашите земи долита през март, а отлита през септември -октомври. Обитава блата като Рабишкото езеро. През размножителният си период  мъжките издават силни звуци наподобяващо мучене на бик...

   Най-разпространената легенда е, че Раби е дете на огромен змей, който е бил затрупан в една от залите (Срутището) на  Магурата. След смъртта на змея Раби се преселил в езерото и оттогава хората наоколо чували страшен рев, нощем когато той излизал на лов за едри домашни животни, или да си прибере кървавия данък (най-красивата девойка от селото, която селяните му оставяли всяка година. Тука легендата продължава, че чудовището Раби се влюбил в една от тях, оженил се за нея и досега живеят в езерото.) И може би долната снимка е част от Водният бик, а може да е нещо друго...

А щом шотландците си имат своето чудовище Неси, което живее в езерото Лох Неси и е обект на международен интерес, защо ние да си нямаме наше родно чудовище Раби. В крайна сметка то си е наше, родно... От  друга страна нашият Раби е и по-красив и по-благороден от Неси. Поне така си го представят някои български медии...

Но,  ако посетите Рабишкото езеро, може вие да сте късметлия да  видите легендарното чудовище Раби...

Автор: Ивав Иванов