Един от най известните резервати в Западни Родопи е „Мантарица”, в който е възможно отглеждането и съхраняването на различни застрашени животински и растителни видове. 
Разнообразният релеф позволява и наличието на много местности, които способстват за развитието на определени видове растение и животни. Той е разположен върху красивите прелестни местности - Мантарица, Кайнаците, Петлите и много други.
Прелестни по своята същност околните територии ни пленяват със своята красота. Надморската височина на този китен и доста обширен район е 1200 – 1900 м. Релефът със своето разнообразие и наличните доста заравнени места дава възможност за разпространяването на прекрасните планински поляни и сочни пасища. А стръмните склонове на тази величествена местност са обрасли с вековни широколистни гори и на места иглолистни.
Този феномен може да се среща само в нашите красиви планини, с което трябва много да се гордеем. В резервата се опазват и смесени девствени гори от бор, ела, смърч и бук и други видове характерни за територията.
Един от най-защитените видове е глухаря, който е заплашен от изчезване не само у нас, но и в Европа. Точно поради тази причина е създаден специално този резерват с площ от 300 хектара и по-късно разширен с близо 1070 хектара, заради включени и други растителни видове.
Освен глухаря, тук се срещат и други птици, като соколи, ястреби, кълвачи, скален орел и др. Има голямо разнообразие и от пойни птици - свраки, чинки, сойки и др.
Резерватът е богат и на много бозайници, твърде разнообразни по вид. Тук се срещат сърни, елени, кафява мечка, вълци, лисици, зайци, катерици, диви свине, диви котки и др. Освен този резерват, наблизо се намира и резерват Беглика .Не по-малко впечатляващ със разнообразието си от животински и растителни видове. В него само на Балканския полуостров се отглежда храстовиден очиболец и алпийско клонавче, единствено находище за България. Тук се охраняват и много растителни видове характерни само за този район и много други запазени и до днес следствие промяната в околната среда.
