Комплекс Гераница – приказно красиво място в Родопите

Комплекс Гераница – приказно красиво място в Родопите

Посещението в Гераница не беше планувано, но пък за сметка на това получихме невероятно преживяване.  Наш познат се похвали, че е бил там. Въодушевено разказваше колко красота има наоколо, колко вкусна е храната, колко са гостоприемни стопаните. Разказваше ли разказваше, а ние с Жоро/мъжа ми/ го гледахме в унес. Показа ни клип, който беше заснел от посещението си там. В мен започна да се заражда луда идея, заради която имаше опасност да си изкарам скандала, но все пак нещо ме човъркаше отвътре.

Прибрахме се и вечерта „сервирах“ на домашните какво ми е хрумнало. Само да отбележа, че бяхме планували през лятната почивка да ходим на Велинград. Но, влечението ми към дивата природата си каза думата. Обожавам тихите и спокойни места, където можеш да се насладиш на природата, да вкусиш от домашно приготвените ястия. Явно бях започнала да мечтая на глас, когато гласът на Жоро ме събуди от транса.
– Добре де, отиваме в Гераница.

Броях дните до отпуската. До такава степен това място ми беше влезло в главата, че започнах да го сънувам. Колкото повече гледах клипа на Кирил Желев – Чиро/нашият познат/, толкова по-ясно си представях Гераница.

Дойде дългоочакваният ден. Тръгнахме призори от София, защото пътят е доста. А искахме да хванем колкото е възможно повече от деня. Когато зададохме маршрут София – Гераница, излезе, че трябва да минем за по-кратко през Гърция. Ориентирахме се от Google maps как да стигнем до Горна Арда.  

Стигнахме до селото. Сега вече чуденката беше голяма. Ами сега, накъде? Но, звъннахме по телефона и домакините ни упътиха как да стигнем до комплекса. От центъра на селото хванахме черен път. Пътувахме около 1,5 км и стигнахме до рая.

За съжаление нямам снимка на разклона, затова сложих тази, която е правена от собствениците.


Посрещна ни пазачът – каракачанска овчарка. Махаше с опашка и ни се радваше. Въпреки внушителният си външен вид, тези кучета са направо душици. Е, не за всички. Явно имат шесто чувство и могат да разпознаят хората с лоши намерения. А, тогава няма сила на земята, която да ги спаси от иначе милото животно.
След него вървяха усмихнати мъж и жена на средна възраст. Това бяха нашите домакини Ася и Емо  Косови. Бяхме очаровани от посрещането. Още със здрависването ни заля топлина и спокойствие. Много бързо ни мина раздразнението от дългия път и непрекъснатите дразги на децата, които не спряха да се карат, въпреки заканата ми, че ще тичат след колата, ако продължават. Но, това вече беше минало. Самото място излъчваше една необикновена енергия. Чувствахме се направо като преродени. Отворихме портата и влязохме в един друг свят.

Дървените къщи….

Обикновено добре си служа с думите, но този път останах напълно безмълвна. Да, бях гледала клипа многократно, но това което видях просто не може да се опише. Може да се усети. Не случайно казват, че в Родопите има странна енергия. Усещането идваше не само от  разкошната природа. Като че ли  къщите пазеха в себе си духа на вековните дървета. От всякъде струеше спокойствие.  До едно старо дърво се беше сгушила бяла гостенка. Пухкава малка душица.

Стол- люлка, цветя, красота…
Мостчето, дърветата…
Пуснахме и стотинки за здраве и късмет…
Рекичката…
Кошери…
Никога не бяхме виждали такова нещо. Толкова българско, толкова дървено, толкова уникално красиво. Дишахме с пълни гърди от чистия родопски въздух и се наслаждавахме на вълшебството.
Но, приказката не свършваше. Не само българския фолклор ни грабна. Имаше и забавления.
Да, истинско виенско колело. И най-странното е че се задвижваше ръчно. Нямаше никакви механизми.
И къщичка-дърво на влюбените… дъб на цели 600 години.
Ние софиянците не сме свикнали на такава природа.  Бяхме замаяни от въздуха и от видяното. Нашите домакини усетиха това и се отправихме към механата.  Думите ни застинаха в устата. Само казахме: „Уау“! Камина, покривки с народни мотиви, менци…. Направо приказка…
Камина с менци…
Народните мотиви ни удивиха. Рядко се среща такова нещо…
Седнахме удивени. Емо и Ася  ни почерпиха с кафе. Още не можехме да дойдем на себе си.
След известно време успях да се съвзема. Към нас се присъединиха и останалите от фамилията – дъщерята Ели и съпругът й Юлвет, синът Алтай, бабата Асине и дядото  Юри.  Попитах ги каква е историята на Гераница. Беше ми безкрайно любопитно какво е било навремето.
“ Преди много години – започна Ели три семейства решили на  50 м. от барбекю „Узунов камък“ да построят една беседка и един навес със скара. Искали да има място, където да седнат да хапнат в сезона на  събиране на сено или обработване на нивите. В последствие започнали да идват туристи и да искат да се присъдинят към дружината. Скарата изглеждала апетитна, а хората били гладни и уморени.  Баща ми  и дядо ми  решиха, че там ще бъде Гераница.  Цялото семейство се захвана за работа, събрахме  лопати, брадви, материали и започнахме трудовата дейност.  Първоначално беше построено барбекюто, навесът със тикления покрив и вила „Мечта“.  И така всеки ден упорито пирон по пирон, дъска по дъска изграждахме бъдещето си. По време на строежа минаваха случайни туристи, които в началото обслужвахме безплатно или хората оставяха колкото преценят. Малко по малко започнахме да разширяваме комплекса до днешното му състояние. И така от нещо, което не беше предвидено за доход лека полека се разви, с общи усилия на всички ни.  Днес това е основният доход на семейството ни. Смело мога да го нарека семеен бизнес, защото още от първия ден, всеки пирон, греда, дъска, камъче е заело мястото си благодарение най-вече на баща ми и дядо ми, а останалите сме помагали с каквото можем.“ 
Аз все още мигах на парцали. Учудващо бе как една фамилия е направила от нищото този уникат.
– Явно сте много сплотено семейство, Ели – казах с приглушен глас.
– Да, така е – отговори Емо – Всички за един и един за всички.
В този момент се намеси Ася.
– Ние хубаво си говорим. Но, денят вече порастна, а вие сигурно сте гладни.
– Да – синът ми се почесваше по корема – ужасно сме гладни.
– Хайде тогава да пробвате от моите специалитети – продължи Ася. Днес имаме боб в гърне, качамак с домашно сирене и пръжки и пататник. За десерт имаме сладко от боровинки, лично приготвено от баба Асине. Пък за утре ще кажете какво ви се яде и ще ви сготвя.
– А за довечера какво ще има – синът ми е любител на хубавата храна и като чу какви вкусотии ще яде, започна вече да си ги представя, като шумно преглъщаше.
– А, довечера ще правим чеверме – обади се дядо Юри.
– Аз може ли да помагам? – попитаха децата в един глас.
– Разбира се – отговори весело Юри.
В този момент чухме едно възторжено „Ехааа!“
Храната беше превъзходна и много вкусна. Никога не бяхме опитвали родопската кухня и бяхме очаровани. А, за чевермето – то не може да се опише.

Чеверме…
Родопските специалитети…
Сутринта станахме рано. явно въздухът си беше казал думата и бяхме успяли да се наспим добре. Етно обстановката и уюта в стаите допринесоха много за нашата почивка.
Стаята на децата.
Тук спахме ние с Жоро.
Чакаше ни вкусна домашно приготвена закуска, която изгреждаше повече от съблазнително. Направо си облизахме пръстите. Такива вкусотии не са за изпускане.
Днес ни чакаше още една изненада. Бяхме поканени на разходка  с коне или пеша с планински водач до извора на р.Арда, както и чуем родопска гайда и песните на родопска певица.  Изуми ни и още едно предложение – офроуд и катерене с въже. Не сме големи любители на адренолиновите спортове, но със сигурност следващия път ще пробваме конната езда и разходката с планински водач.
Имахме още няколко дни на разположение и решихме да разгледаме и забележителностите наблизо – крепостта Калето, пещера Ухловица,Адушевият конак, водната пещера Глубовица, Светилището. 
Това е нашата история в  Коплекс Гераница. Голямо сбогуване падна. Прегръщахме се и не можехме да се разделим с гостоприемното семейство. Беше ни мъчно, защото си отивахме от Рая. Но, със сигурност отново ще дойдем. Може би не само на почивка, а да отчетем подобаващо следващото събитие – сватба, рожден ден, кръщене. Чакаме с нетърпение отново да посетим Гераница  и да се потопим в приказката без край.
Ако и вие искате да посетите Комплекс Гераница, свържете с тях за повече подробности. Вижте  страница на Гераница във Фейсбук.
Прочетете  и един уикенд в Родопите.

 

Десислава Димитрова

Здравейте, аз съм Деси, Не съм класически травъл блогър. Обичам природата, харесвам да се наслаждавам на различни дестинации, но не пътувам много. Обожавам интересни и мистериозни места по света и у нас, както и различни легенди и истории, свързани с тях. За разлика от травъл блогърите, които пътуват и описват какво са видяли с очите си, аз описвам какво съм прочела. Споделям впечатленията си, но по малко по-различен начин - това, което усещам и съм видяла не само с очите си, а и с въображението си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: