Как вилата ни планината се пренесе на морето?

Как вилата ни  планината се пренесе на морето?

Днес ми се случват странни неща. Където и да отида или някой говори за предстояща почивка или непрекъснато пред очите ми изскачат реклами за спа глезотии в известни български курорти. Истината е, че отдавна ми се ходи, но парите никога не стигат. Вечно има нещо, за което да бъдат разпределени. Бях свикнала с този начин на живот, въпреки, че нещо в мен отдавна крещи. Обикновено успяваме да отделим за лятната почивка. През останалото време ходим на вилата, което пак е нещо – малка спретната съборетинка, сгущена в Балкана. Е, малко излъгах – на три етажа е. Но, не това е най-важното. Вилата не  може да даде това, което един релаксиращ масаж ще направи. Или едно джакузи. Или почивка с включена храна. Друго си е на не готвиш, а да се настаниш в ресторанта и да ти сервират и отсервират.

В тази връзка, може би пет години не бяхме ходили на море, заради причините, които споменах по-горе. Един ден бяхме на вилата и баща ми реши да заложи на чувството ни за хумор и да ни организира изненада.

Имаме басейн, човекът си сложи си един стол пред пътеката, която води до него. Попитах го защо е застанал там и той ми отговори, че днес ще ни накара да се почувстваме като на море. В началото не разбрах майтапа, а той продължи:

– За да влезеш на басейна, плащай такса.

– Каква такса, бе човек. Мръдни си стола, да не минавам на майка през доматите.

С присъщото си хладнокръвие, баща ми продължи.

– Такса басейн – 10 лв. Иначе ще минаш през доматите.

Явно не се шегуваше. Дадох му 10 лв, а в замяна той ми подаде хартиено пликче.

– Това пък какво е? – погледнах учудено торбичката.

–  Как какво, пясък – с наивен поглед ме погледна той. Брат ти е стоварил цял камион пред вратата. Отвори си торбичката и го изсипи пред басейна.

Започна да ми става смешно, мрачното ми настроение беше се изпарило. Реших да се отдам на емоцията и да продължа започнатия театър. Погледнах с периферното си зрение и видях как  в края на двора, цялата фамилия се превиваше от смях.

– Добре, само че нашата вода не е солена – продължих да дразня баща ми. Но, той беше абсолютен непокист.

– Да, дай още 5 лв.

Бръкнах в джоба на дънките и извадих исканата от него сума.

Той ги прибра най-нахално и ми каза:

– Сега, отиваш в кухнята, отваряш големия кафяв шкаф с витринка и намираш солта. Взимаш я, връщаш се тук и я изсипваш в басейна.

От там майка ми се намеси сърдито.

– Как пък не, ще ми хабиш солта.

– Добре де, няма да я хабим. Баща ми стана и отиде в кухнята. След малко се върна със солницата. – Ето и това ще свърши работа. Обърна се към мен:

– Започвай да ръсиш.

– Татко – продължавах да дърпам дявола за опашката – а, чадър.

– И за това съм помислил. Наведе се и измъкна под стола шапка – чадър. Сложи си я на главата и се захили. – Чадърът е за мен. Ти си сложи обикновена шапка.

– Е, не! Ти уби всичко детско в мен – троснах се аз. В този момент брат ми се появи с един чувал пясък. Внимателно го разсипа на циментовата площадка. Домъкна няколко пластмасови стола и ги разположи около басейна. А, снаха ми се възползва от това, разположи се на стола с питие с чадърче. Децата задърбаха дядо си за ръката.

– Евала дядо, вече си имаме море. Скочиха дружно в басейна, а дядо им се подхилваше под мустак. Половината народ беше в басейна, а другата около него се препичаше на слънце.

Та, така. При нас е весело, но друго си е да отидеш на спа уикенд почивка във Велинград например.

Затова реших, че независимо, че парите не са много, можем да отделим стотина лв. и да се поглезим. Но, за целта трябва да се направи едно сериозно проучване и разбира се план. Сега отивам да проуча какво можем да си позволим за тези пари. а, вие очаквайте продължение.

Десислава Димитрова

Здравейте, аз съм Деси, Не съм класически травъл блогър. Обичам природата, харесвам да се наслаждавам на различни дестинации, но не пътувам много. Обожавам интересни и мистериозни места по света и у нас, както и различни легенди и истории, свързани с тях. За разлика от травъл блогърите, които пътуват и описват какво са видяли с очите си, аз описвам какво съм прочела. Споделям впечатленията си, но по малко по-различен начин - това, което усещам и съм видяла не само с очите си, а и с въображението си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: