Как да се справим с творческата криза  

Как да се справим с творческата криза  

Блокажът на блогъра  – нещо, през което всеки писател и блогващ минава. Лошото е, че като влезеш в този омагьосан кръг, после трудно излизаш.  Но, изход винаги има. Скоро установих, че и аз съм подаднала в тази целева група. От доста време се чудя какво оправдание да си намеря, само и само да не пиша. Седя и гледам в една точка и се питам  – Какво по дяволите става с мен? Нямах мотивация, изнамерих хиляди причини да покрепя мързела си. Започнах да чета как са се справили великите писатели. Е, радваше ме мисълта, че дори и великия Стивън Кинг е изпадал в такова положение.  Намерих различни материали, навсякъде като червена нишка преминаваше една идея – за да се справиш с писателския блокаж, трябва да си наложиш да пишеш всеки ден.

Статията продължава след рекламата.

Днес разбрах каква е причината за този феномен – творческата криза на блогъра. Бях на работа и в свободното време търсех някакъв интересен материал за сайта, някаква новина или място, за което малко се знае. Естествено, че който търси намира.  И така, намерих си доста интересни неща. Докато се бях унесла в приятното четиво, в стаята влетя една колежка. Лицето й беше почервеняло,  като че ли стадо демони я гонеха. Оказа се, че преценката ми почти беше точна. Имаше сериозен проблем и няколко клиенти ревяха. Беше ходила при шефа, за да му каже какво се случва. И така, както казах, точно  се кефех на една хубава статия и колежката ме извади от транса на четенето. Естествено умът ми моментално се пренасочи към  другата цел, тъй като не ми плащат, за да чета за интересни места по света. След като свършихме с належащите дейности и отстранихме неприятната ситуация в офиса, реших да се върна към заниманието, от което ме бяха отвлекли. Страницата все още седеше в браузера. Отварих я, но изненадата ми беше голяма. Четях през ред, през два. Вече го нямаше фокуса. Моментално се появи старата ми дружка – мисълта, че се захващам с нещо безинтересно, че нямам мотивация да пиша и т.н.

Досега не се бях замисляла, че липсата на концентрация или по-скоро разконтрацията могат да доведат до писателска криза. Невероятно, но факт. След като ме озари това умозаключение, вече започнах да виждам нещата по съвсем различен начин. Разбира се не е достатъчно само да си фокусиран. Преди да се концентрираш върху нещо, трябва да спреш да отлагаш писането или каквото друго искаш да правиш. Защото аз в последно време точно това правя – отлагам смело. Чудя се каква причина да измисля, само и само да не пиша.

Въпреки, че днес получих това страхотно прозрение и че,  за да се справя с тази ситуация, трябва да започна да пиша всеки ден, се улових, че пак го правя – размотавам се, влизам във ФБ, проверявам си мейла през 10 минути, въобще фокусът е навсякъде и никъде. На всичкото отгоре вътрешния критик отново се обажда с обвинения, че съм станала безкрайно мързелива, че съм зарязала блога и книгата, че за нищо не ставам и куп други „любвеобилни” излияния. Дадох си сметка, че най-трудно е преди да започнеш, както казва кралят на трилъра. Затова без значение, колко ми беше трудно да се справя с огромното желание да не правя нищо, го направих – отворих лаптопа и започнах да пиша. В началото стоях и гледах празната страница, но скоро, само след две-три минути, мислите започнаха да нахлуват в предната част на главата ми. Единственото, което трябваше да направя беше да започна да ги записвам. И стана чудо – блокажът изчезна,  потокът от думи извира отново. Дори има моменти, в които не мога да запиша, защото блокираната мисъл започва да тече по-бързо отколкото трябва.

И така, приятелю, ако и ти имаш този проблем не забравяй, че няма писателска криза, има липса на фокус и голяма доза мързел. Не се оставай да те завладее леносста, скъсай й главата, докато е време.

Отдели си един час от деня, в който никой няма да те притеснява, няма да звънят  телефони,  децата и мъжът няма да те питат кога ще ядат. Време само за теб. Не се връзвай на мисълта „ Още малко да прочета какво става във ФБ.” Знам, че е съблазняващо, но трябва да се научиш да устояваш. Вместо да гониш разноцветни топчета в телефона си, седни и прочети нещо вдъхновяващо, после го предай на читателите си. И още един съвет, ако изневиделица те връхлети някаква идея за статия, запиши я като бележка в телефона си.  Веднага, когато имаш време и спокойствие, напиши я.

Между другото тази статия също се роди като бележка. Сядай и пиши. Не се притеснявай какво ще излезе. Ако това е нещото, което те прави щастлив, прави го. За това си блогър, за да изразяваш собственото си мнение.

Следващото нещо, с  което трябна да се справиш, когато си блокирал е идеята, че нещата няма да се случат.  С това утвърждение, автоматично  обявяваш война на собствената си креативност, от която трудно ще излезеш без  сериозни душевни наранявания.

Не на последно място, определи си време за писане, в което няма да бъдеш притесняван.

И още един съвет, блогът е блог, защото споделяш собственото си мнение. Така, че не се самобичувай, ако понякога излезеш от контеста на тематиката му. Аз също имах нужда да погледна малко в страни и поради тази причина направих  рубриката „Вдъхновение за блогъра„.

 

Десислава Димитрова

Здравейте, аз съм Деси, Не съм класически травъл блогър. Обичам природата, харесвам да се наслаждавам на различни дестинации, но не пътувам много. Обожавам интересни и мистериозни места по света и у нас, както и различни легенди и истории, свързани с тях. За разлика от травъл блогърите, които пътуват и описват какво са видяли с очите си, аз описвам какво съм прочела. Споделям впечатленията си, но по малко по-различен начин - това, което усещам и съм видяла не само с очите си, а и с въображението си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: