Чудовището в Рабишкото езеро

Чудовището в Рабишкото езеро
От години местните хора говорят за странната твар  в Рабишкото езеро.  Жителите на Село Рабиша твърдят, че чудовището „Раби“, както галено го наричат,  представлява животно с глава на бик, без рога, хриле на делфин, а задните му крака са като плавници на тюлен.

На 45 км. югозападно от гр. Видин и на  20 км. северозападно от гр.  Белоградчик на река  Арчар се е разположило китното село Рабиша. Село като село, но в непосредствена близост до него има два природни обекта, които несъмнено са огромен плюс за селото.  Това са Пещерата  „Магурата”  и Рабишкото езеро.

      Преди повече от 4000 години тогавашните хора са намерили подслон в близката пещера „Магурата”, по-късно техен дом е станала местността  около извора  „Врелото”. Още по-късно преди около 1000 години в местността  „Селище” се е  намирало римско селище „Тулиша”, с канализация, която се простирала чак до столицата на даките – „Рациария” (до сегашното село Арчар) и водоснабдено от „Врелото”.

    След нахлуване на турците, селото е унищожено, а жителите му са поробени. Постепенно сръбски и румънски заселници се установяват в тази местност. В памет на римското селище  новото село взима окончанието, а от горчивия израз „раби – бяха” (поробени бяха) взимат началото и така се появява село Раби  – ша (Рабиша).

   В настоящо време селото е благоустроено. В него има условия за туризъм, има къщи за гости, които предлагат доста добри условия за целогодишни посещения.

   Природните феномени край  село Рабиша  са известни като туристически дестинации – пещерата  „Магурата”  и  Рабишкото езеро.

2

  То е с площ 3.25 квадратни км, диаметър 1.4 км, А дълбочината му достига 10 – 15 метра. Произхода си дължи на разместване на земни пластове, при което се оформя котловина.  С течение на времето котловината се запълва с вода. То е изключителна природна аномалия с тектонски произход и до скоро смятано за карстово езеро. Рабишкото езеро почти няма водосборен басейн и е безоточно. Но то е приемник на реките Видбол и Арчар. А твърдението, че то е безоточно е меко казано учудващо. При положение, че тази вода е неподвижна и застояла, според логиката отдавна би трябвало да се превърне в миризливо блато.

      Да, ама не, както казва бай Петко Бочаров. Истината е, че водата на това блато е сладка, с чудесен вкус, без мирис и цвят. Направо като изворна вода. Въпреки, че дъното на Рабишкото  езеро е постлано с водонепропускливи мергели. Друго чудо на езерото е, че горните му пластове са топли,  слизайки по-надълбоко водите стават ледени (както описват очевидци).

   8Но независимо от чудатостите си Рабишкото езеро е чудесен обект за сърф, и плуване. Езерото е рай и за всякакъв вид рибари. Водите му са пълни със шаран, толстолоб, бял амур, сом. Други по-скромни обитатели на езерото са бабушка, лин(каленик), уклейка, червеноперка,  слънчева риба, каракуда, костур. А баш-майсторите  могат да уловят и 300 килограмов сом( честно)! Освен това езерото е незабравимо място за палаткова почивка. Нощувката край езерото Рабиша е едно страхотно преживяване. Разкошният въздух, приказната тишина, околният вдъхновяващ пейзаж, а най- вече възхитителният изгрев, или залез   не могат да се опишат… Просто трябва да се преживее…

4

  А тези туристи, които смятат за кощунство сънят край такава местност, биха могли да видят, ако имат този изключителен късмет и легендарният Раби.

   Легендите за водният бик, наречен от местните хора Раби се предават от поколение на поколение, а според специалисти от природонаучният музей в София не са само легенди…

   А може би силният рев, който се чува от езерото в мъгливо време се дължи на птица носеща името „Голям воден бик”. Това е нощна птица от семейство чаплови. Тя зимува в Средиземноморието. В нашите земи долита през март, а отлита през септември -октомври. Обитава блата като Рабишкото езеро. През размножителният си период  мъжките издават силни звуци наподобяващо мучене на бик…

   Най-разпространената легенда е, че Раби е дете на огромен змей, който е бил затрупан в една от залите (Срутището) на  Магурата. След смъртта на змея Раби се преселил в езерото и оттогава хората наоколо чували страшен рев, нощем когато той излизал на лов за едри домашни животни, или да си прибере кървавия данък (най-красивата девойка от селото, която селяните му оставяли всяка година. Тука легендата продължава, че чудовището Раби се влюбил в една от тях, оженил се за нея и досега живеят в езерото.) И може би долната снимка е част от Водният бик, а може да е нещо друго…

5А щом шотландците си имат своето чудовище Неси, което живее в езерото Лох Неси и е обект на международен интерес, защо ние да си нямаме наше родно чудовище Раби. В крайна сметка то си е наше, родно… От  друга страна нашият Раби е и по-красив и по-благороден от Неси. Поне така си го представят някои български медии…

  6

Но,  ако посетите Рабишкото езеро, може вие да сте късметлия да  видите легендарното чудовище Раби…

Десислава Димитрова

Здравейте, аз съм Деси, Не съм класически травъл блогър. Обичам природата, харесвам да се наслаждавам на различни дестинации, но не пътувам много. Обожавам интересни и мистериозни места по света и у нас, както и различни легенди и истории, свързани с тях. За разлика от травъл блогърите, които пътуват и описват какво са видяли с очите си, аз описвам какво съм прочела. Споделям впечатленията си, но по малко по-различен начин - това, което усещам и съм видяла не само с очите си, а и с въображението си.

3 thoughts on “Чудовището в Рабишкото езеро

  1. ебати статията, ше получа мозъчна аневризма от глупостите. кво да разбирам, турците нахлуват и разбиват и канализацията и селото на римляните?

  2. После сърби и румънци се заселват и в чест на поробените си наричат селото Поробени бяха —както би казал Швейк:идиотщина на квадрат.

  3. Нема такава глупост, съжалявам че толкова късно я видях, това е 100% пример за ФАЛШИВА НОВИНА. Аз съм отраснал на това езеро, от село Рабиша си като дете всчко лято откарвах там…..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: